Мечит

Датата е 25 февруари 2012 г.  Най-после ще ходя по-нависоко тази зима – вр.Мечит, Рила!

Цяла седмица следихме прогнозите за времето. Днес ще е слънчево и ветровито(60-65 км/ч – на кой му пука?)

В 5:45 паля колата – в 6:02 съм пред приятелчето, с което ще ходим и го чакам да слезе. След 5 минути вече сме на път. Пътя е мокър и още в Младост нацелих един скрит под водата трап – поогънах малко единия праг – голяма работа – нали отиваме на високо…

Малко преди 7 сме на Щъркелово гнездо. Откакто минахме стената на Искър само си търся място откъдето да се вижда повече от язовира. Целия е в лед, а само теченията са се разтопили и лъкатушат проблясвайки между заледената повърхност. За жалост от Щъркелово гнездо не се вижда точно това което беше малко по-надолу, но все пак вадя статива и щракам:

Всичко е чудесно, но в нас започват да се прокрадват подозрения за времето. Облачността е гъста и очевидно – ниска. Върховете пред нас са обвити в облаци….

Вече сме в Говедарци. Пътя е ужасен – ледени, дълбоки коловози във всевъзможни посоки… Стигаме криво ляво на 50метра преди ски пистата, по която ще издрапаме до хижа Мечит.

Рано е и всичко е в лед. Слагаме котките и поемаме нагоре. Времето не показва признаци за изчистване. Единствено назад, в ниското (може би Самоков) е ясно.

С бодра крачка след около час и половина сме на хижата. Пием чай и хапваме по един сандвич. Навън – никаква промяна. Тръгваме по пътеката в напрегнато очакване – да видим какво ще се покаже пред нас като излезем на открито и се открият върховете. На открито сме – върхове няма. Само мъгла и облаци… Все още се виждат ниските склонове, но нагоре положението е лошо…

С широкия не стават никакви снимки – времето не позволява. Слагам дългото и се оптвам да хвана някакви моменти по отсрещните склонове, докато не са се скрили и те:

Продължаваме по пътеката с унили физиономии. От време на време се появява по някоя красива картинка,

но като цяло разходката отива към провал. Продължаваме да вървим мълчаливо и на 2100м. (според GPS-a) решаваме да обърнем. Дори да стигнем до крайната цел – трудно бихме разбрали, че сме там, освен по данните от машинката….

На връщане щракаме тук там по някои кадър колкото да не е без нищо:

Отново сме на хижата. Стопаните и се чудят да ни видят пак само след по-малко от два часа, но какво да се прави. Отново сме на чай и сандвичи. Остана ми само решението от сутринта да се пусна по пистата по …задните си части. Е не било писано и това да се случи. Снегът беше много омекнал и едва-едва се приплъзвах.

На връщане спряхме при мостчето на Пасарел. Язовирчето беше замръзнало, но не посмяхме да слезем да проверим дали ще ни издържи. Поне тук беше слънчево.

На връщане Витоша ни гледаше слънчева и ясна – дали пък не сбъркахме планината?

Трак от ходенето!

П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

Януарски изгрев

Както вече споменах в предишната статия – големите планове за почивните дни през декември останаха неосъществени. Тази тенденция продължи и през януари – чаках с нетърпение всеки петък, за да дойде weekend-а и …… да не се случи нищо. Всяка работна седмица преминаваше в планове за преходи през Мусала, до х.Заврачица, през Мальовица до х.Иван Вазов, дори до Тевно езеро стигах. Май единствено зимна нощувка на з.Кончето не планувах – защото под заплаха от развод, изрично ми беше забранено да споменавам за такова ходене при толкова сняг…

Така или иначе януари си минаваше, снега си трупаше, а аз си стоях в къщи. И така докато една неделна сутрин не ме хванаха лудите и в 5:00 се измъкнах тайничко от нас и запраших за……никога няма да познаете – Витоша. По време на пътуването към Алеко се чудех на къде да хвана и накрая реших, че Платото е най-разумно, за да не изпусна изцяло изгрева. И така паркирах на паркинга пред хижата – учудващо за този час на денонощието – нямаше никои J

Хванах добре познатата пътека и след малко излязох на дървеното мостче – е не съвсем – винаги в сняг обърквам пътеката – та бях малко над него.

Както виждате вече беше започнало да просветлява. Уцелих прилични условия – под мен София тънеше в облаци. Можеше да има една идея повече облаци и пред мен на небето, но няма да се оплаквам…..

Лека полека планината се събуди. Ето и слънцето си пробива път:

Нямах планове за дълги преходи – излязох просто с идеята да пощракам. Не бях взел снегоходки и изобщо никакъв помощен инвентар за зимната планина. А зимата най-накрая беше дошла:

Знаете колко са високи тези пилони обикновено. Имаше известно количество сняг – хубавото е, че и още има, а и ще се задържи още доста месеци!

Нямах какво повече да правя, а и след малко, под лъчите на слънцето, снегът щеше да почне да се размеква и да затрудни изключително много връщането ми. И без това затъвах стабилно и до сега…

Щракнах набързо още няколко кадъра и си тръгнах.

Като за има няма два часа – бях доволен!

П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

Въведение - част ||

Ето я и обещаната втора част от встъпителната статия за моите подвизи из родината.

Тя обхваща значително по-кратък период - второто шестмесечие на 2011 г., но той беше богат на снимки и ще споделя по-интересните с вас!

Започвам с едно двудневно преходче от края на юли, което осъществихме с половинката и приятелчето с което обикновено се потим по баирите. Тръгнахме рано сутринта в събота от София и хванахме отварянето на лифта на Безбог. Маршрута ни беше от Безбог през Папазгьол(Попово езеро), от него да се качим на Сиврия (Острец) и по билото да стигнем до Джано. Оттам да слезем към Аргирово езеро и да пренощуваме на Митрово езеро. Всичко беше чудесно, но качването на Сиврия ни взе душата, а и беше свързано с неприятен инцидент – съкровището падна и си ожули крака на камънака. Малко по-късно, вече по билото, аз пък си изкълчих за първи път през живота, глезена и оттам насетне, ходенето стана много тежко… В крайна сметка Джано го качи само приятелчето, натоварен със двата апарата – неговия и моя и първия кадър, който ще ви покажа е сниман от него - обработката е моя ;)

Ние чакахме в подножието и след това дружно, лека полека успяхме да стигнем до Митрово, където разпънахме палатката в близост до лобното място на някакво говедо, очевидно послужило за храна на мечка – избелелите вече кости бяха разхвърляни на всевъзможни посоки. Там снимах залеза, като последните лъчи огряваха Ченгелчал.

Добре, че носихме с нас, разни превързочни материали и болкоуспокояващи гелчета, та с тяхна помощ на сутринта глезена ми беше добре и продължихме без проблеми. Искахме да качим Каменица, но раната от предния ден на женичката не ни позволи. Двамата с нея се отправихме към Тевно, а приятелчето към Каменица. Разделихме се на Лява Кралевдворска порта. За да не съм капо, качих набързо лекия Кралев двор и след това се опънахме в чувалите до северния бряг на Тевно езеро. Там щракнах и последния кадър, които ще ви предложа от тази разходка.

Две седмици по-късно бях отново в района с две приятелчета – едното от които това му беше бойното кръщение по баирите – горкия добре го натоварих като за първи път.

Тръгнахме от хижа Вихрен, през Бъндеришките езера и Главнишката порта, малко след която снимах Бъндеришки чукар и връхчетата зад него.

От там продължихме през Типиците и през Мозговишка порта стигнахме Тевно езеро. Целта ни всъщност беше отново Митрово езеро, което е чудесно и спокойно място за палаткуване, но „новобранеца“ много се измори и разпънахме палатката на Тевно.

Аз направих едно самостоятелно изкачване на Валявишки чукар от където снимах залеза над езерото и Каменица:

На сутринта се разделихме и аз поех към Момин двор и Джангал, а приятелчетата по обратния път през Мозговишка порта. Срещнахме се при Валявшките езера на пътеката за Демяница. На връщане минахме през тази хижа и оттам през връх Тодорка се спуснахме отново в циркуса на Бъндеришките езера. Беше страхотна разходка, от която имам материал за няколко самостоятелни разкъза, но нали се опитвам миналите събития да ги обобщя….

През Септемрви направихме едно кратко, второ моренце, където успях да заснема един Созополски изгрев:

Октомври ми донесе доста приятни мигове, като снимах на няколко различни места:

язовир Огоста:

Зелени вир (по екопътеката на ждрелото на река Ябланица),

а малко по-късно на същия ден хванах и последните отблясъци на слънцето над язовир Пчелина:

На следващия ден пък гонех залеза над язовир Студена:

Ноември ще запомня с една разходка из дебрите на южна Витоша със синчето, където търсехме есента,

но открихме и първите снегове по рилските върхове:

В края на месеца, не знам защо бях решил, че ще открия пълноводни Копренските водопади – но уви надеждите ми бяха излъгани – нямам какво да покажа оттам, но на връщане бях отново на язовир Огоста и по-точно при потопените села – Калиманица и Живовци, където заснех това:

Декември беше изпълнен с много планове, от които не се сбъдна нито един. Ще го запомня с две кратки, залезни разходки до Витоша, които обаче бяха благодатни. Първта е от самото начало на месеца и започна тук,

мина през тук,

и свърши някъде тук:

Втората такава привечерна разходка беше вече в по-нормални условия за този месец от годината:

Залеза ме хвана на връх малък Резен, където снимах скриващото се слънце над Черни връх:

Между Коледа и Нова година си бях предвидил отпуска и да се „размажа“ от скитане, но в крайна сметка изкарах почивните дни по родните места (май не съм споменавал, че съм родом от Михайловград – Монтана). През тези дни направих един опит да се кача на Ботев, но не било писано – краката не ме слушаха и стигнах само до тук:

Ще завъша с един кадър от последните дни на 2011-та. Тривиален залез над язовир Огоста, но пак е по-добре от нищо J

Едно е ясно - човек никога не трябва да си прави прекалено много планове и да тича пред влака, защото нещата почти задължително се объркват.

Ами това е засега. В следващата статия ще ви покажа едно януарско утро, което вече показва една истинска зимна обстановка J

П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

Въведение - част |

Здравейте!

Отдавна обмислям да започна да водя този блог, но поради една или друга причина го отлагах до момента. Ще започна с няколко публикации, в които хронологично ще представя избрани моменти от моите разходки и ще се опитам да направя кратко описание на всеки представен кадър.

Първоначално мислех в един единствен пост да включа всичко до началото на тази година, но се оказа, че съм ходил по-често и съм снимал повече отколкото си спомнях. Затова, за да не стане прекалено дълго и скучно, ще разделя подготвения материал от снимки на две или дори три част. Надявам се да ви бъде интересно!

Ще започна със снимки от преди четири години, от едно зимно изкачване на връх Вихрен. Тръгнахме един петък, късно след работа, с идеята да стигнем с колата до х.Бъндерица, където да пренощуваме и на сутринта да щурмуваме върха. В 23:30 обаче се оказа, че новата писта „Томба“ е предвидена, съвсем разумно, да минава точно през пътя към хижата. Извадихме късмет, че хората от близкия хотел "Шилигарника" се оказаха дружелюбни и ни извозиха с моторни шейни до хижата. Беше много гот нощното препускане върху шейната по тесния път - да гледаш плазовете и да минават на сантиметри от шеметните пропости встрани. Както и да е - стигнахме благополучно и на другия ден успяхме да качим първенеца на Пирин. За жалост не харесах нито един кадър от самия връх, но ще ви предложа тези два – единия от сутринта, а другия от края на прехода:

Това се случи през месец Март на 2008 г. Няколко месеца по-късно, през август, отново бях в района и успях да заснема това:

Една година по-късно си купих първия DSLR и преизпълнен с надежди за „разкъртващи“ пейзажи направих няколкко бързи разходки. Не се получи нищо невиждано, но все пак останаха няколко кадъра, които донякъде си заслужава да споделя:

Това е река Въча, на връщане от един уикенд прекаран на палатка със големия ми син (тогава на 8г.) на язовир Широка поляна – за жалост от самата Широка Поляна до момента все още нямам снимки, които да си заслужават да се споделят. Но тази година съм предвидил да отделя поне един уикенд само с фотографска цел за там. Времето никога не стига….

Следващия месец (септември 2009г.) отново със синчето, бяхме на Рилските езера – дестинация, която стана традиционна разходка за цялото семейство.

През ноември отново бях в този район, но този път маршрута ми беше от хижа Вада по Зелени рид с крайна цел вр.Отовица, който така и не достигнах. Но Урдин циркус си заслужаваше да се види:

Отново прескачам няколко месеца и ще ви пренеса на Синеморец в края на юни 2010г. Тази година нямах възможност за дълга отпуска и бяхме там само за някокло дни, но успях да заснема един красив изгрев (малко мързеливо от покрива на хотела :))

А също и тази лятна буря:

Май Вихрен не съм го пропускал нито една година… - август на 2010 отново бяхме там с брат ми. Идеята ми беше да направим един хубав петдневен преход в Пирин, но братлето му дойде много и се задоволих само с Вихрен и Кончето. Отново тръгнахме в петък след работа и след кратък нощен преход, опънахме чувалите пред заслон Казана. В заслона се бяха настанили семейство руснаци, които успяхме да разбудим в 00:30ч., но те така и не разбраха какво изпуснаха. Тази нощ се наблюдаваше метеоритния поток Персеиди, като в същото време под нас в Банско святкаше и трещеше гръмотевична буря. Беше незабравима нощ!

На сутринта заснех този изгрев:

Септември ме посрещна на Куршунските водопади и Деветашката пещера:

През октомври (все още 2010-та) с обичайни ми спътник по чукарите бяхме на вр.Ботев, като на път за там щракнах тази снимка на Северен Джендем:

През 2011г. направих няколко ъпгрейда на наличната техника и поснимах доста – може би най-богата от фотографска гледна точка година.

Всичко започна през януари, когато с любимата бяхме за няколко дни на „спа“ в село Баните.Ходихме до Дяволския мост:

А на връщане към София минахме през родопските язовири, където докато чаках да си купя няколкко килограма пушена пъстърва, на Доспат, щракнах този кадър:

През февруари със семейството се разходихме в района на Мальовица, където успях да хвана тези моменти:



В началото на  март бях на вр.Ком в Стара планина,

a две седмици по-късно на Полежан в Пирин:

През април си организирахме вело-поход до Хайдушките водопади в Берковския дял на Стара планина, който завърши с малък инцидент – голямото ми моче падна от колелото и добре, че беше от вътрешната страна на пътя… Но водопадите си заслужават да се върна пак там:



Два месеца по-късно  успях да заснема този залез на язовир Огоста:

С това мисля да приключа първата част на встъпителното обобщение на изминалите години.

Скоро ще публикувам и останалта част – предполагам, че ще се вместя само в още една статия.

Надявам се да не съм ви дотегнал и да са ви харесали кадрите!

Поздрави!

П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!