сряда, 31 октомври 2012 г.

Орловец и Злият зъб


Много се чудех дали да пиша за това еднодневно „преходче“, защото снимките през деня не стават, но пък разходката беше убийствена и може някой друг луд да се възползва от описанието и GPS следата, която ще приложа в края. 
Отдавна не бях ходил с моя гуру спътник по баирите и явно доста се бях омързеливил, защото определено последните часове от прехода ми бяха в повече. Успокоявах се само, че и той (сигурно за да ми вдъхне кураж) изглеждаше също уморен…
Седмицата преди тази разходка предприех кардинална промяна във фотографската си техника, като измених на любимата и нетрадиционна марка Sony и преминах на масовката Canon. Причината е, че кропката отдавна не ме задоволяваше,  а най-евтиният вариант за Full Frame при Sony излиза, колкото цялата система, която сглобих набързо в Canon. Както и да е това не е важно. Важното е, че исках да поизпробвам новаите играчки. За целта си бях набелязал едно кротко двудневно преходче в Стара планина – от Беклемето до хижа Ехо, с нощувка там и обратно на другия ден. Но приятелчето не му се ходеше с преспиване и направихме нещо, което отдавна отлагахме – изкачване на Орловец и Злият зъб в Рила.
Към 9ч. тръгнахме от ЦПШ. 50 минути по-късно закусвах на х.Мальовица, нещо което бях пропуснал да направя в къщи преди тръгване. 


До БАК ни отне още около час и малко. 



Всъщност до самия заслон така и не стигнахме този път, а в основата на височината на която е кацнал се отделихме в дясно да търсим подстъп към Орловец. Доста непристъпен ми е изглеждал този връх винаги, а всъщност не е така. Реално погледнато си има перфектна пътека до него, стига човек да хване правилния улей – нещо което ние разбира се не направихме... 
Идвайки отдолу трябва да се хване последния улей преди стените на Злия зъб, но ние решихме, че и предишния улей ще ни свърши работа. Е свърши, но има един сублимен момент по средата, където преминаването е малко на кантар и трябват здрави нерви и малко катерачески познания, ааа и задължително да нямате страх от височини. Изобщо за целия район там това е задължително условие. Стигнахме благополучно до Орловец, където за известно време се чудехме какво да направим след това. Единия вариант беше да хванем през Еленин връх към Мальовица и да слезем през Мальовишките езера обратно до хижата, но в крайна сметка предпочетохме другия, който и първоначално бяхме запланували. 


Така след задължителните снимки за спомен поехме към Злия зъб. 




По път видяхме и правилния улей за изкачване на билцето между двата върха, но си го оставихме за слизане – не направихме нито един метър повторение в тоя маршрут.. 
Злият зъб като цяло не се препоръчва да се качва без специална катерачна екипировка, но лично моето мнение е, че в хубаво време не представлява кой знае какво предизвикателство. Има наистина няколко отвесчета при които трябва да се внимава, защото висиш над бездната, но като цяло не са сложни за откатерване. 




Все пак много внимавайте на слизане!!! Подстъпът за достигане на върха е разбира се отзад(от юг), където си има ясно очертана пътека. Останалите му страни, са си катерачни стени и са недостъпни за по крака само…
След Злия зъб се спуснахме по правилния улей и се включихме по пътеката от БАК за Ловница, откъдето по билото стигнахме до Купените. Оттам по вече добре познатия ми от предния месец улей, слязохме на Страшното. 


Гаднички са тези улейчета на Купените. Никак не са приятни нито нагоре, нито надолу… Но все пак благополучно се спуснахме до Страшно езеро, където направихме кратка почивка. Оттам поехме към Йончево и през горелия горски масив се спуснахме до ЦПШ. 
Машинката на приятелчето показа само 17км, но аз ги усетих като 40…
Важното е, че постигнахме целта без произшествия и си направихме едно перфектно кръгче в този много богат на гледки и адреналин район!


П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!