неделя, 10 февруари 2013 г.

Една вечер на Копитото

Събота вечер. Часът е 20:30. В София се стеле мъгла. Аз си вися на компа. Поглеждам web камерата на Алеко - ясно време. Решено! Звъня на Сашето. Първоначално ми отказва, но няма и 3 минути след като затворихме и звъни. Готов е! Часът е 22. Разпъваме стативи на стария лифт пред телевизионната кула. Почва се. И така час и половина, през който минаха всякакви да ни видят, любовни двойки, араби с бири(които си захвърлиха там :(), пет-шест мургави тийнове с една кака и всякакви подобни. Ние си снимахме...












П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

сряда, 6 февруари 2013 г.

Зимна Рила

Януари не предложи нито една възможност за разходка и снимки. За сега тенденцията от миналата година, да нямам време за ходене по баирите се запазва.
И все пак на Петльов ден, заедно с брат ми и едно приятелче от трио "Тенорите", поехме към Рила.
Цяла седмица проверявах времето и въпреки, че очаквах да не бъде прекрасно, не можех да предположа какво ни очаква горе.
Планът беше да пренощуваме на х. Иван Вазов, като тръгнем от х. Рилски езера. Исках да ползваме и лифта, колкото и да го мразя по-принцип, за да спестим време. За жалост лифтът не работеше поради силен вятър. Още оттук вече ме обзеха опасения, че за пореден път няма да постигна поставената си цел. И двамата ми спътници не са изявени планинари и именно поради тази причина бях избрал един от най-леките възможни маршрути, но ето че дори и той се удължаваше с едно досадно, непредвидено трамбоване.
До Рилски езера, умората ги беше налегнала здравата и вече минаваше 12ч. Дори се прокрадваше идеята да се остане на тази хижа. С това твърдо не можех да се съглася, защото я ненавиждам и няма сила, която да ме накара да спя там.
Както и да е, убедих ги да стигнем до х. 7-те езера, пък там да го мислим наново. Май до момента проспуснах да кажа, че като излязохме от гората разбрахме осезаемо защо не работеше лифта. Ветровито, както го даваха по прогнозите, е толкова меко казано, че все едно правиш сравнение между нежен, утринен, морски бриз и урагана "Санди".
Разстоянието от новата до старата хижа, което обикновено се взима за 20 - 30 минути, ни отне час и 40 минути. А все още изобщо не духаше силно, на фона на това което се случи през нощта и на следващия ден.
Но да не се увличам в подробности. Около 15 без нещо бяхме на х. 7-те езера. Посрещна ни баба Ваня (странна птица), която се грижи за хижата през зимата и досажда на туристите. Малко преди нас беше пристигнала една русенска група, с които си изкарахме една много забавна и приятна вечер.
Лека полека наближи време за залеза. И тримата излязохме и се разпръснахме около хижата, но в крайна сметка само аз устисках до края, а и аз се прибрах в хижата с безчувствени и премръзнали пръсти. В крайна сметка се случиха много прилични условия. Малко ме е яд, че излязох да снимам само с фотоапарата и статива. Ако бях взел ND филтъра при тия условия можех да изкарам много, много по-добри кадри. Едни експозиции от по минута-две щяха да направят нещо невероятно от цветните и бързо подвижни облаци, но от друга страна се успокоявам, че аз и за по 2 секунди едва успявах да удържа статива да не отлети заедно с камерата, та представям си каква мъка би било при по-дълги експонации...
Спирам с описанията и представям на вашето внимание селекцията от кадри от този залез(в хронологичен ред), които според мен заслужават да им се хвърли по един поглед.








След това последва страхотна вечер с ракийка, трушийка и други мезелъци и много смях, с русенската компания, а малко по-късно се присъединиха още двама окъснели скиори, които се присъединиха в забавата.
Към 22:30 другите две групи решиха да си лягат (бяхме настанени в обща стая, за да спестим от дръвцата), а ние тримата решихме да се насладим на нощното небе. Навън условията вече бяха почти нетърпими. Още по време на вечерята кръстихме 10-те метра до външната тоалетна "експедицията", защото отнемаше не малко усилия и воля да се извървят, а сега отидохме до там и с цел да снимаме. Щракнахме на бързо по няколко нощни кадъра на звездното небе, след което аз реших да зарежа камерата на природната ситхия и да направя опит за "звездоврът". Забих почти целия статив в снега и го зазтрупах и отъпках със сняг до самата камера. Прекръстих го и го оставих да си снима - аз не можех да издържа повече да му правя компания. Оживя!
Ето и резултата от нощното снимане:

Не можех да насоча камерата към полярната звезда, за да получа звездни кръгове, защото ми пречеха светлините на новата хижа, селата, а може би и на Дупница, в подножието на Рила, но колкото толкова.
На следващия ден направихме няколко курса за вода от езерото, за да напълним бидоните на хижарката, след което тръгнахме обратно.
Вятърът беше ужасяващ. Цяла нощ не беше спряло да духа и имах чувството, че е отнесло поне половината поркив на хижата, но изненадващо нямаше поражения.
Имайте предвид, че аз със цялото снаражение сигурно надхвърлям 130кг - е повярвайте, че на моменти съвсем сериозно се притеснявах, че ще ме отнесе нанякъде.
Брат ми дори го събори веднъж - явно поривът го бе хванал в крачка и не е успял да заканти навреме снегоходките - само го видях как се изправя при едно обръщане назад...
Беше страхотно изживяване. Прибрахме се благополучно и ще си спомняме дълго това приключение!
До скоро!
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!