Язовир Душанци

За този уикенд (24 март), както никога, нямах планове за каквото и да било ходене някъде. Но в петък брат ми ме помоли да дойда с него в събота до Пирдоп, за да си остави колата да я боядисват. Ако попитате защо при толкова майстори в София - е такава цена няма! Боядисване на цялата кола плюс кърпене да две вежди на цената на една кутия хубава боя... Но дали си заслужава, въпреки ниската цена ще се разбере след време. За сега само е евтино, а моя опит за жалост ме е научил, че евтиното винаги излиза скъпо в крайна сметка...

Както и да е. Когато ми звънна веднага ми мина през ума да съчетаем ходенето с малко снимки от близкия язовир Душанци. За целта тръгнахме от София в 04:30, а в 06:08 вече бяхме разпънали стативите на едно удобно място в близост до язовирната стена. Ако очаквате да видите някакво разнообразие от кадри, то ще останете разочаровани. Дори много се чудих дали изобщо да пиша за тази изненадваща фоторазходка, но в крайна сметка ще ви покажа четири кадъра, които колкото и да са близки в композиционно отношение ми харесаха. Реално погледнато времето не ни предостави нищо интересно - скучно безоблачно небе, но въпреки това аз съм доволен от тази изненадваща и неочаквана възможност да поснимам.

Ами това е. До скоро! :)
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

Поредната изгревна разходка до Витоша

Този уикенд трябваше да бъда в Рила и за двата дни, но за кои ли път не се получиха нещата и направих поредното посрещане на изгрева на Платото на Витоша. Всъщност първите лъчи ме огряха на Ушите и по-точно на „дясното ухо“ (по-близкото до Камен дел).

Станах в 04:00 и половин час по късно бях в колата. Паркирах на Алеко в 05:20 и поех покрай ламаринената ограда, по добре познатата пътека. Условията бяха повече от чудесни за ходене. Снегът стегнат, пътеката отъпкана, температурата малко над нулата. Бях само по поларче и ми беше изключително комфортно. Като излязох от гората свалих изключих челника. Луната беше съвсем малко сърпче, но всичко наоколо беше бяло и се виждаше отлично. За 20-тина минути и бях по средата на Платото. Като се огледах назад, тъкмо се беше зачервил хоризонта. Усещането беше невероятно. Сам посред бялото поле с белите връхчета от едната страна и червения хоризонт от другата. Почти се почувствах, че съм на бленуваната от мен Аляска! Не устоях и щракнах този кадър. 

Снимах от ръка на високо ИСО и отворена бленда, защото не исках да губя време и да разпъвам статива още тук, но резултатът взе, че ми хареса.

След още 15-тина минути бях на дясното Ухо. Захвърлих раницата (която всъщност беше празна – само снегоходките се мъдреха в нея) и разпънах статива.

Започнах да щракам напред към Платото

 и назад и встрани към Камен дел.

Редувах широко

и дълго.

Дори твърдата 35-ца закачих по едно време.

В цялата суматоха дори успях на два пъти да падна от скалния блок, на който се бях позиционирал – втория път дори със статива и апарата върху мен. Ставах и се хилех като обезумял. Добре, че нямаше никои да ме види. Представих си гледката от страни – някакъв смахнат застанал рано на скалата и се върти около оста си и пада и става и пак пада и пак става – хахаха. Смях се до сълзи с цяло гърло….

В 8:00 вече се бях наситил. Събрах такъмите и тръгнах обратно. Беше толкова топло, че се съблякох по тениска, а до колата вече дори бях успял да се изпотя. Тази зима ни предостави всякакви температурни граници. Дано да задържи снега по планините още малко докато най-накрая успея да направя едно хубаво ходене!
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!