Поредната изгревна разходка до Витоша

Този уикенд трябваше да бъда в Рила и за двата дни, но за кои ли път не се получиха нещата и направих поредното посрещане на изгрева на Платото на Витоша. Всъщност първите лъчи ме огряха на Ушите и по-точно на „дясното ухо“ (по-близкото до Камен дел).

Станах в 04:00 и половин час по късно бях в колата. Паркирах на Алеко в 05:20 и поех покрай ламаринената ограда, по добре познатата пътека. Условията бяха повече от чудесни за ходене. Снегът стегнат, пътеката отъпкана, температурата малко над нулата. Бях само по поларче и ми беше изключително комфортно. Като излязох от гората свалих изключих челника. Луната беше съвсем малко сърпче, но всичко наоколо беше бяло и се виждаше отлично. За 20-тина минути и бях по средата на Платото. Като се огледах назад, тъкмо се беше зачервил хоризонта. Усещането беше невероятно. Сам посред бялото поле с белите връхчета от едната страна и червения хоризонт от другата. Почти се почувствах, че съм на бленуваната от мен Аляска! Не устоях и щракнах този кадър. 

Снимах от ръка на високо ИСО и отворена бленда, защото не исках да губя време и да разпъвам статива още тук, но резултатът взе, че ми хареса.

След още 15-тина минути бях на дясното Ухо. Захвърлих раницата (която всъщност беше празна – само снегоходките се мъдреха в нея) и разпънах статива.

Започнах да щракам напред към Платото

 и назад и встрани към Камен дел.

Редувах широко

и дълго.

Дори твърдата 35-ца закачих по едно време.

В цялата суматоха дори успях на два пъти да падна от скалния блок, на който се бях позиционирал – втория път дори със статива и апарата върху мен. Ставах и се хилех като обезумял. Добре, че нямаше никои да ме види. Представих си гледката от страни – някакъв смахнат застанал рано на скалата и се върти около оста си и пада и става и пак пада и пак става – хахаха. Смях се до сълзи с цяло гърло….

В 8:00 вече се бях наситил. Събрах такъмите и тръгнах обратно. Беше толкова топло, че се съблякох по тениска, а до колата вече дори бях успял да се изпотя. Тази зима ни предостави всякакви температурни граници. Дано да задържи снега по планините още малко докато най-накрая успея да направя едно хубаво ходене!
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!