понеделник, 26 август 2013 г.

Два дни на ръба...(или на Кончето за четвърти път)

Тази година почти всички разходки по баирите (които се броят на пръстите на едната ръка) ги правя с приятелчетата от www.alphaforum.net и още от последния път на хижа Ехо им бях обещал да ги водя на Кончето, където ми се ходеше неистово, защото от 4 години не бях разхождал чепиците по мрамора. И така уговорката от преди два и повече месеца още, беше за 24-25 август, просто защото това ми беше първия свободен от сватби и други ангажименти уикенд.  За първи път тръгвам с толкова голяма група (6 човека) и определено имах притеснения. Бях решил да го направим от хижа Яворов, защото само от там не съм го качвал и около десет бяхме паркирали колите пред хижата. След половин час на почивка, лафче, мазане със слънцезащитен крем и т.н. нарамихме раниците и поехме по пътеката. Групата се движеше доста разкъсано, но около 13:30 бяхме под връх Баюви дупки, където ни настигна градушката. По пътя се сприятелихме с Митко от Благоевргад, който беше тръгнал от Яворов с цел да направи едно кръгче, като се върне през резервата. И под барабанещите удари на лекия град двама от групата решиха да се присъединят към него и да не изпълнят мисията. Те си знаят, колко са им парели ушите, но доста майтапи отнесоха... Както и да е, с лежерно темпо останалите четирима успяхме да се парикраме пред заслона в 16ч. Щракнах набързо няколко кадъра за спомен:




Писахме в тетрадката с мъдростите и се отдадохме на отдих. В заслона вече имаше 2-ма човека, които се оказаха приятна компания и в лафче и смях убихме 2-3 часа. Тъкмо се канех да вдигам групата и да ходим на ръба за да посрещнем залеза подобаващо и започна да трещи... Изви се такава гръмотевична буря, че само можех да бъда безкрайно благодарен, че съм в заслона, а не по голите камъни отвън с железата на гърба...
Като всяка подобна буря поне беше кратка. В момента който свърши налазихме баирчето зад  заслона и се почна якото щракане. Не бяхме където ми се искаше, но и тук не беше зле :)












Знам, че много от кадрите се повтарят, но всеки си има своя чар и затова ги слагам всички. За жалост позицията не предразполагаше за някакво нечувано разнообразие от кадриране и затова всичко се въртеше по посока на отминаващата буря..
Като се намръзнахме хубаво (термометърът на заслона показваше -2) се прибрахме и кой спящ, кой буден зачакахме нощта. За жалост облачността не се разкъса и освен че заваля стабилно нищо в обстановката не се промени и не позволи да се изпълни плана за звездни снимки. Нищо ще чакаме изгрева. Който е спал горе, знае че за някакво нечувано удобство не може да се говори, но всички дремнахме криво ляво, а Сашето дори си поспа цели 10 часа :)
Телефонът звънна в 6:00. Подадох глава през врата и веднага си легнах отново - мъглата влизаше и през вратата - не се виждаха дори въжетата на заслона...
Обаче нещо ме глождеше - не можех така да си лежа. Ами ако се вдигне бързо? Имаше достатъчно вятър - по-добре да съм навън. Е освен, че се намръзнах един час и направих една фотосесия на това охлювче нищо друго не постигнах...



За по техничарите сигурно ще е интересно да знаят, че тези почти макро снимки (охлювчете беше по-малко от матрицата на апарата ми) са правени със 19-35мм обектив :) Откакто съм с Канон нямам истинско макро, но си купих макро пръстени с контакти, които позволяват управление на блендата и дори автофокус и оттогава в планината ходя само с един обектив - гот нали :)
Към 8ч. изкарах групата навън, защото така или иначе не се очертаваше да снимаме и поне можехме да си ходим да ядем шкембе и пием бира на х.Бъндерица. Хубавото на това, че двамата предатели се отказаха беше, че не се налагаше да слизаме по същия маршрут, защото те бяха отишли да нощуват в Добринище и се разбрахме да ни вземат от Бъндерица. 
Ето какво представляваше обстановката около заслона в 8ч.


Но докато събирахме багажа по раниците и мъглата започна да се вдига. В крайна сметка поснимахме, макар и при кофти светлина, но важното е, че настроението беше на ниво.










Ами това е от тази разходка. Не изпълнихме фотографския план, но това ни дава възможност да дойдем пак. Аз лично задължително, защото нямам по-любимо място в България от Мраморния дял на Пирин, така че - до скоро!
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

вторник, 13 август 2013 г.

Уикенд на Голям Беглик и Широка поляна

За разлика от предходната публикация в тази няма много за разказване. Изкарахме страхотен уикенд със съпругата и децата по родопските язовири. Първата нощ спахме на Голям Беглик, а втората на Широка поляна. Съответно и снимах малко. Ето подбраните кадри, като първите шест са от Беглика, а останалите от Поляната:















П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

понеделник, 12 август 2013 г.

Sofia (BG) - Belligne (FR), или патилата на пътешественика...

Тази статия отдавна отлежава и чака реда си. Като цяло тя не е в духа на блога и няма да видите нито пейзажи от България, нито дори пейзажи, но се надявам да успея да преразкажа интересно преживелиците ни от това пътуване, което имаше коренно различен план.
На 15 и 16 юни бяхме ангажирани с брат ми (слагам линк към блога му, където и той е разказал пътешествието ни през неговия поглед - статията му се казва Mission impossible и трябва да я потърсите) да снимаме сватбата на Невелина и Яник, снимки от която ще видите в другия ми блог, но все още не обещавам кога, защото времето ми е много кът напоследък... Въпреки, че имахме възможност да летим със самолет, единодушно взехме решение да пътуваме с кола, поради няколко причини: в самолета нямаше да съберем цялата техника в ръчния багаж, а да пътува в каргото беше просто немислимо; брат ми има фобия от самолетния транспорт; искахме да съчетам работата с една разходка из Европа - освен стандартните туристически разходки из градовете, бях организирал 2 дни  в Зеермат под любимия ми връх Матерхорн, който дори и да нямах време и физическа подготовка да кача, поне щях да видя и да му се наслаждавам (няма да споменавам, каква фотосесия му бях замислил...) и не на последно място искахме да излезе възможно най-евтино, за да не товарим излишно клиентите ни(макар и те да нямаха нищо против самолетния полет). И така 3 дни преди датата(достатъчно време предварително) тръгнахме от София към 19ч. Пътуването през Сърбия, Хърватска и Словения не предложи никакви емоции - дори митничарите не ни закачаха, и така благополучно стигнахме Италия, където бяхме решили да направим първата по-дълга почивка от няколко часа. Избрахме Венеция, която хем ни е по път, хем има какво да се види. 9ч. паркирахме на първия попаднал ни паркинг(паркигите във Венеция са много неприятни - нямаш опция за повече от 1ч. и трябва да презаверяваш билетчета, ако искаш да останеш по-дълго - което не е особено удобно за туристическа обиколка на града..) Е поразходихме се, не видяхме кой знае какво, да не казвам нищо. Не успяхме да стигнем до Сан Марко, поради изтичащото време за паркиране и на бегом се върнахме до колата, като разбира се не пропуснахме да се позагубим и полутаме из венецианските улички. Ето най-интересния снимков материал от Венеция:






















До тук нещата бяха чудесни, планът се изпълняваше без забележки и бяхме отметнали над 1/3 от разстоянието и очаквахме на другия ден по същото време вече да се излежаваме под палещото френско слънце. Но не било писано... 
Бях спал няколко часа и брат ми ме събуди на една бензиностанция за хапнем и да се сменим. Не знаех къде сме - някъде на магистралата... Хапнахме и се метнах зад волана. Забравих да напиша, че пътувахме на брат ми с колата - Мазда 6, която беше напълно прегледана и обслужена специално за пътуването - съединителят беше сменен преди 2 месеца - ще разберете защо го споменавам :) И така подкарах аз, стъпихме отново на магистралата, покрах 2-3-5 км и педалът на съединителя потъна при една смяна на скоростите. Ами сега.... Италианските магистрали, или поне тази на която бяхме ние са много готини, защото през няма и километър и имат широки и удобни отбивки за спиране. Спряхме на първата. Почудихме се малко. Надделях аз и палейки на втора поехме отново в аварийното платно с умерена скорост от 40-50км/ч, на 3000об/мин - радост за душата. След 10-тина км, брата реши да се обадим на пътна пмощ. Не бях съгласен, но все пак нали уж бързахме и с цел да намерим по-бързо сервиз и отсраним проблем се съгласих. Дойдоха бързо и за скромната сума от 140евра ни извозиха цели 10км до сервиза на Мазда в Бреша. Факт е, че трудно щяхме да го намерим сами - просто италианците не говорят английски, не че не проговорихме и на италиански накрая.... Естествено "късметът" ни започна да работи с пълна сила още от тук. Когато пристигнахме в сервиза, тъкмо затваряха за 3-часова обедна почивка - италианска работа. Нямахме избор и решихме да се разходим из града. Ето малко снимки от замъка кацнал на най-високото хълмче в града.
















След като отвориха, потвърдиха нашата диагноза, поставена още на магистралата след телефонна консултация с майстора в БГ - хидравлично маркуче на съединителя. Тези 20см каучук ни създадоха доста напрежение и нерви... Дотук добре, обаче това, че сме в официален сервиз на Мазда не трябва да ви заблуждава, че имат части на склад. Най-бързо можело в понеделник да го доставят, т.е. един ден след сватбата, за която сме тръгнали... Прескочихме до отсрещния неоторизиран сервиз - там имаха една идея повече желание да ни окажат съдействие, но също накрая вдиганаха рамене - не можели да намерят подходяща част. Аз с българския си прагматичен ум не можех да повярвам, че в град с размерите на Търново да кажем не може да се намери 20см маркуч. Тръгнахме на обиколка из града(пеша разбира се) намерихме едно магазинче (силно подозирам, че беше единственото в града) за чаркалаци. Нямаха хидравличен маркуч разбира се, но аз бях тъп и упорит и реших да пробвам с обикновен маслоустоичив бензинов маркуч. Взех няколко размера и достатъчен брой щуцери и скоби и газ към колата - всичко се развива в края на работния ден... След едно часова борба с тясното пространство в двигателния отсек и омазан до ушите в масло и с изподрани до лактите ръце успях да съедния маркучите. Бях щастлив и преизпълнен с надежди - обаче 150те бара налягане си казаха тежката дума - рапъваха маркуча като дъвка и педалът така и не отлепи от най-ниско положение...
Много се увлякох в детайлите, а има още толкова много... Решихме като се стъмни да тръгнем към Милано(100км разстояние), като избегнем магистралата и минем по обходния път - отне ни 3 часа пътуването на втора, включително 50 минути през бясното движение (макра и след полунощ) в Милано. Паркирахме пред огромен сервиз за всякакви коли, включително и Мазда, за който бяхме получили информация от женичките в БГ. Дремнахме до сутринта в колата, където към 8 сутринта ни посрещна българска реч от Борето, наше момче, работещо в автокъща към Фиат на същото място. Голям пич се оказа Борето и ни помага през цялто време, но за жалост и тук не успяхме да намерим хидравличен маркуч, който да ни свърши работа. Понеделник беше отново най-ранната дата....
Еми нямахме вече алтернативи, нарамихме раниците, взехме каквото можахме от техниката и газ към Milano Centrale FS - жп гарата - много е величествена - може би най-хубавата която видях през следващите няколко дни.. Най-близкия влак минаваше през Женева, но не нямах билети за връзка към Париж - е ще се търси нещо в Женева - няма как.. 
Пътуването с влак из Европа е истинско удоволствие - честно казано няма нито една допиран точка с това у нас.. Ето малко снимки от скоростното ни преминаване през Швейцария - Матерхорн вече беше ясно, че ще остане в графата бъдещи цели....










В Женева купихме билети за късна връзка към Париж и седнахме в близкия до гарата парк да похапнем и помързелуваме, планове вече се бяхме отказали да правим, защото всичко си вървеше както си реши, та нямаше смисъл... Аз исках да се поразходим и из Женева, но брат ми твърдо ми отказа... Та видяхме само това:





Най накрая стигнахме в Париж, разбира се в Женева нямаше много опции за връзка към Анже или Нант, между които се намираше нашата крайна цел - селцето Белине, така че отново оставихме нещата да се случват в последния момент. Трансферирахме се с автобус от гара де Лион, до гара Монпернас, откъдето тръгваха влаковете за западна Франция. Часът бе малко след полунощ. Е поне сме в града на светлините и имаме цяла нощ - страхотно. 75литровата раница на гърба - по-малката с фототехниката отпред и съм готов да обиколя цял Париж за 6 часа.. Първа цел Айфеловата кула разбира се - отдалч ни привличаше със светлините и прожектора си - да ама не. Вече сме съвсем близо, а прожектора не се вижда вече да цепи мрака на нощта... Дам - точно така Европа е в криза - трябва да се пести електричество - е и без светлини снимахме....







Ако мислите, че това е последната греда - ооо не. Следващата спирка - Лувърът - да но там е имало коктейл до скоро - още е ограден с подвижни мантинели цялата пирамида е окупирана от камиони и бусове и товарещи работници... Е намерих някакъв ъгъл дето не се вижда всичко това толкова много...





Брат ми вече беше много уморен и твърдо ми отказа да вървим до Триумфалната арка, а беше само на хвърлей разстояние - ей го отсреща, през градините Тюйлери, площада Конкорд и сме там.. Дори не му споменах, че крайна ми цел всъщност беше бизнес центъра на града Ла Дефенс....Прибрахме се в гара Монпернас и зачакахме да отворят билето-продавалниците, т.е. брат ми заспа на пейката минута след като седна, а аз се наслаждавах на концерта на голямото пиано, който изнасяха случайните чакащи в гарата - повярвайте ми имаше много талантливи, един особено си беше направо виртуозен пианист, а как се бяха събрали всички в 5ч. сутринта в Парижка гара, така и си остана загадка за мен..
Пристигнахме в Анже и се метнахме на първото такси пред гарата - разбира се никой не говори английски и дори се наложи да му напишем името на селото за да е сигурен, че сме толкова луди, че да искаме да си платим таксито до там.. 20км - 90 евра. Честно казано след близо 500-те евра за влакове до момента, вече не ми правеше впечатление... 
Бяхме пред ритуалната зала 10 минути преди започването на церемонията, не къпани от 3 дена, вонящи на кисело зеле оставено за седмица на слънце... Снимахме двата ритуала и с наслада се оставихме да ни закарат до къщата на родителите на Яник, където след бърза баня, отново се почувствахме хора...
Сватбата беше чудесна, както вече писах ще видите повече от нея в другия блог.
В понеделник едни приятели, които ни бяха и връзката към младоженците ни закараха до Анже и дори разгледахме за няколко часа града. Приятно - като всичко, което видяхме във Франция - хубава страна - пак ще дойда....Първите няколко кадъра са от спретната къщурка, в която живяхме..





















Бяхме планирали нещата да хванем нощен влак от Париж за Милано - разбира се имаше пак малко перипети, защото билети за този влак продаваха само срещу кредитни карти,  а ние имахме пари само в брой... Дори бяхме взели вече билети за сутрешния влак и се радвах на втория нощен престой в Париж, когато случайно мернах и табелка Maestro - и мацката на гишето каза, че нямало проблем да платя и с дебитна карта (кредитната беше почти напълно изчерпана вече...), а защо не ми го каза още първия път бе момиче???
Нощния влак беше доста по-близък до наште влакове като вид, но за сметка на това беше най-евтиния превоз възможен от Париж до Милано - само 80евро на човек, ако си спомнята платихме 90 за 20км с такси :)
В Милано тъпият маркуч вече беше пристигнал, но имали много работа и не можели да ни го сменят веднага - е това нас не може да ни спре - запретнах отново ръкави и след известна доза псувни бяхме готови за обратното пътуване, което мина без допълнителни инциденти.
Е това е. Въпреки, че на моменти беше много истерично положението бих го повторил без да се замислям - просто човек не знае на какво е способен, докато не опре ножът до кокала. 

П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!