сряда, 1 май 2013 г.

Ранна пролет на хижа Ехо

Последният уикенд на Април ни заведе в Стара планина. Хижа Ехо е едно място, което отдавна се каня да посетя и след няколко дена уговорки тръгнахме с две приятелчета от Сони-отбора (всъщност аз и Сашо сме предатели, само Вили остана Сони-джия).  Като цяло Стара планина я посещавам сравнително рядко, я има веднъж, два пъти в годината я не. Реших да тръгнем от Беклемето, като вървим по билото и минем през Козя стена. Буквално минахме по билото, нямаше нито едно пропуснато връхче и като резултат очакваните по описанията в нета 5.5 часа станаха 7.5...
Честно казано обаче тия пет часа и половина са си жив тормоз над човешкото тяло. Разстоянието хич не е малко, но за сметка на това уцелихме адска жега, която, както се сещате, никак не допринасяше за бодрост в краката... Както и да е - след доста пот и пъшкане около 19:55 бяхме на хижата - тъкмо за залеза! Настанихме се, преоблякохме се набързо и всеки хукна да търси позиции. Ето какво видах аз:






Това обаче не ни беше достатъчно. Бяхме решени да правим и нощни снимки. Вечеряхме и към 22:30 се отправихме към параклисчето. Беше заключено за жалост и нямаше как да сложим няколко челника вътре в него, за да злъчва светлина, но все пак си помогнахме и поосветихме кръста и вратата - останолото свърши високото ИСО и достатъчно дългите експонации. Имам и други, но ще се задоволя да покажа само един кадър от тази дълга нощ - легнахме си към 3ч...
За сметка на това още в 5:20 бяхме отново на крак - е Сашко, така и не успяхме да го събудим, но ние с Вили снимахме и заради него. За жалост изгрева беше значително "по-постен" от залеза и не предложи нищо особено:







Последните два кадъра вече бяха изсмукани от пръстите и сложиха край на фотографията - остана само дългото прибиране обратно... Тези последни кадри ги правих сам - Вили се беше отдавна прибрал и дори като влязох в стаята го заварих отново в леглото. С риск да ме намразят(или по-лошо) ги разбудих и стегнахме багажа. Закусихме. Не ни оставаше нищо друго освен да нарамим отново тежките раници и да поемем обратно. На връщане взехме разстоянието за 6ч., но направо се разглобихме - мен лично още ме наболяват ходилцата, а минаха 3 дена от тогава...
Истината е, че вече ходя прекалено рядко на планина и няма как това да не си окаже своето въздействие. За жалост колкото и да си казвам "ще ходя по-често" - просто нямам време за това. Важното е да се радваме и на малкото...
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

3 коментара: