понеделник, 9 декември 2013 г.

Ветровит изгрев на Витоша

По план този уикенд трябваше да сме на Мусала. Прогнозата беше за обилен вятър и исках да снимам по изгрев от най-високата точка на Балканите носения от вятъра сняг. За жалост съпругата се наложи да ходи на работа и двата дни и нямаше как - останах си в къщи с децата. Но поне за един витошки изгрев успях да се вредя и се получи що годе това, което исках да постигна на Мусала...















Понякога страшно се радвам, че поне Витоша е винаги на разположение и под ръка - често е спасявала положението като back-up вариант :)
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

вторник, 12 ноември 2013 г.

Една нощ под Райското пръскало

Знаехме, че есента вече си отиде, но това не ни попречи да се възползваме от последния топъл уикенд и да се разходим до хижа Рай с приятелите от www.alphaforum.net. Приятна разходка в горещия 9-ти Ноември, ни отведе до добре познатата местност. Първоначалната идея да се качим и до Ботев бързо отпадна, с оглед на късия ден и нежеланието ни да се прибираме на челници, а и бяхме вече окъсняли. Хапнахме по една пилешка чорба, настанихме се и се разпръснахме в района за няколко туристически кадъра, а малко по-късно се отправихме към водопада за ранна нощна фотография - залеза не си заслужаваше да му отделяме внимание....... Нещо не ми върви писането, а и няма какво толкова да се разказва. Направо на снимките в хронологичен ред:







За разлика от залеза, изгревът ни донесе приятни цветове. Посрещнахме го на Тарзановата пътека, малко под нивото на водопада.




На слизане към Калофер щракнах няколко импресии из вече голата букова гора:




П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

понеделник, 30 септември 2013 г.

Орлово гнездо

Този уикенд ходихме две приятелски семейства на заслон Орлово гнездо. През деня времето беше супер динамично и се бях настроил за невероятен залез, но разбира се за да не съм прекалено щастлив към 18:30 вече нямаше нито едно облаче на небосклона... На сутринта случих малко повече, но пък се беше запушило доволно и така и не се появи така желаната червенина на изгрева... Отделно валеше и спираше през 10 минути и на третия път се отказах да претичвам напред назад до близкото възвишенийце... Представям няколкото снимки, които донякъде стават за гледане...




















Ако не пейзажи то поне портрети се получиха доволно - децата пощуряха двата дена и се смазаха от игри - с две думи беше прекрасен уикенд, а както виждате от последния кадър и един от двата верни стража на "гнездото" също беше отсниман неколкократно ;)
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

понеделник, 26 август 2013 г.

Два дни на ръба...(или на Кончето за четвърти път)

Тази година почти всички разходки по баирите (които се броят на пръстите на едната ръка) ги правя с приятелчетата от www.alphaforum.net и още от последния път на хижа Ехо им бях обещал да ги водя на Кончето, където ми се ходеше неистово, защото от 4 години не бях разхождал чепиците по мрамора. И така уговорката от преди два и повече месеца още, беше за 24-25 август, просто защото това ми беше първия свободен от сватби и други ангажименти уикенд.  За първи път тръгвам с толкова голяма група (6 човека) и определено имах притеснения. Бях решил да го направим от хижа Яворов, защото само от там не съм го качвал и около десет бяхме паркирали колите пред хижата. След половин час на почивка, лафче, мазане със слънцезащитен крем и т.н. нарамихме раниците и поехме по пътеката. Групата се движеше доста разкъсано, но около 13:30 бяхме под връх Баюви дупки, където ни настигна градушката. По пътя се сприятелихме с Митко от Благоевргад, който беше тръгнал от Яворов с цел да направи едно кръгче, като се върне през резервата. И под барабанещите удари на лекия град двама от групата решиха да се присъединят към него и да не изпълнят мисията. Те си знаят, колко са им парели ушите, но доста майтапи отнесоха... Както и да е, с лежерно темпо останалите четирима успяхме да се парикраме пред заслона в 16ч. Щракнах набързо няколко кадъра за спомен:




Писахме в тетрадката с мъдростите и се отдадохме на отдих. В заслона вече имаше 2-ма човека, които се оказаха приятна компания и в лафче и смях убихме 2-3 часа. Тъкмо се канех да вдигам групата и да ходим на ръба за да посрещнем залеза подобаващо и започна да трещи... Изви се такава гръмотевична буря, че само можех да бъда безкрайно благодарен, че съм в заслона, а не по голите камъни отвън с железата на гърба...
Като всяка подобна буря поне беше кратка. В момента който свърши налазихме баирчето зад  заслона и се почна якото щракане. Не бяхме където ми се искаше, но и тук не беше зле :)












Знам, че много от кадрите се повтарят, но всеки си има своя чар и затова ги слагам всички. За жалост позицията не предразполагаше за някакво нечувано разнообразие от кадриране и затова всичко се въртеше по посока на отминаващата буря..
Като се намръзнахме хубаво (термометърът на заслона показваше -2) се прибрахме и кой спящ, кой буден зачакахме нощта. За жалост облачността не се разкъса и освен че заваля стабилно нищо в обстановката не се промени и не позволи да се изпълни плана за звездни снимки. Нищо ще чакаме изгрева. Който е спал горе, знае че за някакво нечувано удобство не може да се говори, но всички дремнахме криво ляво, а Сашето дори си поспа цели 10 часа :)
Телефонът звънна в 6:00. Подадох глава през врата и веднага си легнах отново - мъглата влизаше и през вратата - не се виждаха дори въжетата на заслона...
Обаче нещо ме глождеше - не можех така да си лежа. Ами ако се вдигне бързо? Имаше достатъчно вятър - по-добре да съм навън. Е освен, че се намръзнах един час и направих една фотосесия на това охлювче нищо друго не постигнах...



За по техничарите сигурно ще е интересно да знаят, че тези почти макро снимки (охлювчете беше по-малко от матрицата на апарата ми) са правени със 19-35мм обектив :) Откакто съм с Канон нямам истинско макро, но си купих макро пръстени с контакти, които позволяват управление на блендата и дори автофокус и оттогава в планината ходя само с един обектив - гот нали :)
Към 8ч. изкарах групата навън, защото така или иначе не се очертаваше да снимаме и поне можехме да си ходим да ядем шкембе и пием бира на х.Бъндерица. Хубавото на това, че двамата предатели се отказаха беше, че не се налагаше да слизаме по същия маршрут, защото те бяха отишли да нощуват в Добринище и се разбрахме да ни вземат от Бъндерица. 
Ето какво представляваше обстановката около заслона в 8ч.


Но докато събирахме багажа по раниците и мъглата започна да се вдига. В крайна сметка поснимахме, макар и при кофти светлина, но важното е, че настроението беше на ниво.










Ами това е от тази разходка. Не изпълнихме фотографския план, но това ни дава възможност да дойдем пак. Аз лично задължително, защото нямам по-любимо място в България от Мраморния дял на Пирин, така че - до скоро!
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!