понеделник, 26 август 2013 г.

Два дни на ръба...(или на Кончето за четвърти път)

Тази година почти всички разходки по баирите (които се броят на пръстите на едната ръка) ги правя с приятелчетата от www.alphaforum.net и още от последния път на хижа Ехо им бях обещал да ги водя на Кончето, където ми се ходеше неистово, защото от 4 години не бях разхождал чепиците по мрамора. И така уговорката от преди два и повече месеца още, беше за 24-25 август, просто защото това ми беше първия свободен от сватби и други ангажименти уикенд.  За първи път тръгвам с толкова голяма група (6 човека) и определено имах притеснения. Бях решил да го направим от хижа Яворов, защото само от там не съм го качвал и около десет бяхме паркирали колите пред хижата. След половин час на почивка, лафче, мазане със слънцезащитен крем и т.н. нарамихме раниците и поехме по пътеката. Групата се движеше доста разкъсано, но около 13:30 бяхме под връх Баюви дупки, където ни настигна градушката. По пътя се сприятелихме с Митко от Благоевргад, който беше тръгнал от Яворов с цел да направи едно кръгче, като се върне през резервата. И под барабанещите удари на лекия град двама от групата решиха да се присъединят към него и да не изпълнят мисията. Те си знаят, колко са им парели ушите, но доста майтапи отнесоха... Както и да е, с лежерно темпо останалите четирима успяхме да се парикраме пред заслона в 16ч. Щракнах набързо няколко кадъра за спомен:




Писахме в тетрадката с мъдростите и се отдадохме на отдих. В заслона вече имаше 2-ма човека, които се оказаха приятна компания и в лафче и смях убихме 2-3 часа. Тъкмо се канех да вдигам групата и да ходим на ръба за да посрещнем залеза подобаващо и започна да трещи... Изви се такава гръмотевична буря, че само можех да бъда безкрайно благодарен, че съм в заслона, а не по голите камъни отвън с железата на гърба...
Като всяка подобна буря поне беше кратка. В момента който свърши налазихме баирчето зад  заслона и се почна якото щракане. Не бяхме където ми се искаше, но и тук не беше зле :)












Знам, че много от кадрите се повтарят, но всеки си има своя чар и затова ги слагам всички. За жалост позицията не предразполагаше за някакво нечувано разнообразие от кадриране и затова всичко се въртеше по посока на отминаващата буря..
Като се намръзнахме хубаво (термометърът на заслона показваше -2) се прибрахме и кой спящ, кой буден зачакахме нощта. За жалост облачността не се разкъса и освен че заваля стабилно нищо в обстановката не се промени и не позволи да се изпълни плана за звездни снимки. Нищо ще чакаме изгрева. Който е спал горе, знае че за някакво нечувано удобство не може да се говори, но всички дремнахме криво ляво, а Сашето дори си поспа цели 10 часа :)
Телефонът звънна в 6:00. Подадох глава през врата и веднага си легнах отново - мъглата влизаше и през вратата - не се виждаха дори въжетата на заслона...
Обаче нещо ме глождеше - не можех така да си лежа. Ами ако се вдигне бързо? Имаше достатъчно вятър - по-добре да съм навън. Е освен, че се намръзнах един час и направих една фотосесия на това охлювче нищо друго не постигнах...



За по техничарите сигурно ще е интересно да знаят, че тези почти макро снимки (охлювчете беше по-малко от матрицата на апарата ми) са правени със 19-35мм обектив :) Откакто съм с Канон нямам истинско макро, но си купих макро пръстени с контакти, които позволяват управление на блендата и дори автофокус и оттогава в планината ходя само с един обектив - гот нали :)
Към 8ч. изкарах групата навън, защото така или иначе не се очертаваше да снимаме и поне можехме да си ходим да ядем шкембе и пием бира на х.Бъндерица. Хубавото на това, че двамата предатели се отказаха беше, че не се налагаше да слизаме по същия маршрут, защото те бяха отишли да нощуват в Добринище и се разбрахме да ни вземат от Бъндерица. 
Ето какво представляваше обстановката около заслона в 8ч.


Но докато събирахме багажа по раниците и мъглата започна да се вдига. В крайна сметка поснимахме, макар и при кофти светлина, но важното е, че настроението беше на ниво.










Ами това е от тази разходка. Не изпълнихме фотографския план, но това ни дава възможност да дойдем пак. Аз лично задължително, защото нямам по-любимо място в България от Мраморния дял на Пирин, така че - до скоро!
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

Няма коментари:

Публикуване на коментар