вторник, 17 април 2012 г.

Няколко Великденски разходчици

Христос Воскресе!
Както писах в последната статия, за великденските празници беше предвидено да си бъда по родния край. Имах планове, които ми беше повече от ясно, че няма да се осъществят на сто процента, най-малкото поради факта, че четири почивни дни, които отгоре на всичко са свързани най-вече с местене от една маса на друга, са прекалено малко, за да обиколя цяла Северозападна България. Но все пак не мога да се оплача и от това, което успях да направя.
От фотографска гледна точка, щеше да бъде много по-добре, ако Великден беше седмица-две по-късно или поне пролетта да беше започнала малко по-рано - просто на надморската височина, на която се намираха набелязаните обекти си беше още есенна обстановка, но поне разходките бяха приятни, без излишно изразходване на тонове пот. Аааа да, имаше и много вода!
Първият ден от празниците бях запланувал да бъде в района на Враца, като до последно се чудех кое от няколкото набелязани места да посетя, защото нямаше да има време за всичко. Спрях се на водопад Боров камък над село Згориград. Има изградена и поддържана екопътека, която никога не съм минавал по цялото и протежение, защото обикновено стигам само до водопада. Сега не беше по различно. Но за разлика от друг път сега бях решил да вървя до водопада без да спирам за снимки, а само да набелязвам места и на връщане, след като съм изпълнил основната цел - водопада, да се отбивам и по множеството падчета и бързеи по притока на река Лева.
В описанията на екопътеката в нета пише, че разстоянието до водопада се взима за около 2 часа, но това е силно преувеличено. Без да си давам зор и без да претендирам да съм сред най-бързите пешеходци ми отне едва 40 минути. След това около 1.5 часа се въртях безрезултатно около водопада в търсене на композиции, но докарах само тези два кадъра, които не блестят с нищо:



На слизане бях набелязал няколко интересни бързейчета, но в крайна сметка снимките от тях не ми харесаха - нямаше зеленина и нищо освен пенести води и есенна шума, затова няма да ги показвам. Малко преди колата щракнах една снимка на зелената поляна в началото на пътеката и смръщеното небе над Згориград:


Вторият ден бе предвиден за по-продължителна разходка. Желанието ми беше да мина в един ден Копренските и Чипровската екопътеки и да снимам на водопадите на тях. Но предната вечер се позаседяхме повече от необходимото и нямах сили за цял ден ходене. В крайна сметка в късния следобед отидох до Копрен, но се качих само до най-близкия водопад - Дуршин скок, който е на 5 минути ходене от мястото, където паркирах колата.



Водопадът беше много пълноводен, за разлика от есента, когато също си бях наумил да го снимам, но едва църцореше. За жалост обаче обстановката около него не се бе променила драстично, както се вижда от снимките.
На връх Великден се разходихме заедно с брат ми и синчето в посока Чипровския водопад. Не случайно казвам в посока, защото до самия водопад не стигнахме. Ходил съм там преди 2-3 години и тогава също ми отне много време да открия правилното изходно място на пътеката. Реално погледнато има два начина да се стигне до водопада. Първият и може би по-известният е от Глушанския манастир(дано не съм объркал името), който е по-скоро останки от манастир, през една запустяла хижа, по един коларски път до началото на пътеката, а вторият е да се кара по един разбит асфалтов път и на един от завоите имаше отбивка по черен коларски път. Обаче, въпреки че се води екопътека табела няма никъде, т.е. има една която обаче е там, където започва същинската пътека, на една една отбивка на коларския път. Както и да е не спрях на правилната отбивка, а времето напредваше, защото тръгнахме късно (около 16 ч.) и нямаше време да се лутаме много. Вървяхме покрай реката и се надявахме да намерим нещо интересно. Е, стигнахме до едно място, където откарахме близо 2 часа в търсене на композиции. Ето какво се получи:



Има и още много подобни кадри или с малки разлики, но не си заслужава да препълвам статията с излишни снимки, които отгоре на всичко не блестят с нищо.
На връщане бяхме набелязали една полянка с хубава къща/кошара или за каквото и там да служи. Времето беше точно по залез, имаше страхотни облаци, които вече се бяха оцветили в най-различни тонове. Пощракахме и там, но и от там ще предложа само една снимка, защото другите се повтарят и въртят около еднакви или близки композиции.


Е това е. Можеше и повече, но в края на краищата Великден е предназначен за семейни сбирки и хапване на агнешко, а не за скитане по баирите. И както му се полага отдадохме нужното внимание на хапването и пийването ;)
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

Няма коментари:

Публикуване на коментар