вторник, 5 юни 2012 г.

Райското пръскало


Раят – никой не знае как изглежда, но със сигурност местността, в която ще ви заведа си е заслужила името. Хижа Рай е емблематично място в стара планина и няма нито един себеуважаващ се турист, който поне веднъж да не е отворил очи в някое от двуетажните легла в хижата или в палатката на полянката пред нея. Райските скали и най-високият постоянно течащ водопад на Балканите – Райското пръскало само допринасят за уникалността на мястото.
Не бях ходил там от ноември 2007 г. и от април ми се бе забило в главата желанието да я посетя отново. Няколко пъти все ми се разминаваше по различни причини, но най-сетне дойде денят – 02.06 – точно за честванията по случай 136-тата годишнина от кончината на Христо Ботев. 
Не исках да извървя прехода до хижата по традиционния маршрут от местността Паниците край Калофер. Идеята ми беше да го направя от Карлово, през хижа Васил Левски – двойно по-дълъг и тежък маршрут, но и по-красив. Резерват Стара река ме привлича отдавна, исках да видя и потайното Черно пръскало, както и Карловското пръскало и да им отдам нужното фотографско внимание.
Но това ще остане за друг път. За малко да се размине и крайната цел… Малко след като оставихме колата в Карлово на приятелчето с което бяхме му стана лошо – може би му падна кръвното (беше доста горещо), а може и нещо друго да е било, но определено не беше добре. Пребледня, призля му и едва креташе горкия. След няколко почивки и опити да продължим решихме, че тази работа няма да я бъде.  Обмислях как да минем поне през Сопотския водопад на връщане, за да не сме съвсем капо, но по време слизането той малко живна и решихме да си опитаме късмета по традиционния маршрут. 
И добре, че не се отказахме – не само, че успяхме да стигнем целта, а и си изкарахме чудесно. Запознахме се с една страшно готина компания, с която постоянно се изпреварвахме по пътеката до хижата. А там се опознахме съвсем отблизо – така както могат да се опознаят само хора седнали на една маса :)
По път щракнах един два кадъра на разни бързейчета, но все отвисоко – интересните места не бяха достъпни по-отблизо…



Настанихме се в хижата и излязох да щракна няколко кадъра в района:




След кратка почивка – се разходих самостоятелно до самия водопад. Както и очаквах беше изключително силен и пълноводен. На 20 метра от него можеш спокойно да се къпеш…. Ето няколко кадъра от него от различни гледни точки:




Имах желание да снимам водопада и по залез и по изгрев от едно хълмче наблизо, преди връх Малък Купен, но залез нямаше – гъста облачност беше покрила билото. Пробвах някакви дълги експозиции, но облаците бяха доста статични и дори при >10 минути не се получи някакво интересно движение в небето…


След това се прибрахме и за пореден път седнахме на масата на нашите нови приятели, където в патриотични песни и рецитиране на Ботевите и Вазови стихове откарахме до полунощ. Отдадохме почит и на падналите герой, като станахме прави за малко.  В един момент един от новите приятели, който беше излизал за нещо навън, ми каза, че са изгрели звездите, а луната осветявала чудно скалите. Веднага грабнах раницата и заедно с моя спътник се отправихме към добре познатото вече хълмче, откъде в продължение на час и половина се радвахме на гледката, която беше наистина впечатляваща, а междувременно се твореше този кадър:


Още в 5:30 отново се бях позиционирал на същото място. Изгревът не предостави нищо интересно – просто небето беше коренната противоположност на залезното – нямаше нито едно облаче…


Сигурен съм че тази композиция ви е втръснала вече - признавам си на мен също... Изщраках още 20-30 еднотипни кадъра и се отказах. Запълзях из тревата в търсене на някакви интересни дребни обекти,



а по-късно се преквалифицирах и във портретен фотограф, като модели ми бяха тези красавци…



За жалост освен приятния спомен си отнесох и един кърлеж, който видях, чак след повече от 30 часа вкъщи и вече не искаше да ме напусне, та след като го обезглави жена ми (беше си харесал кръста ми) се наложи да го разходя и до Пирогов, където изкарах 3 „приятни“ часа в очакване на хирургическата намеса, която ми струваше само 25лв за 2 минути… Ако случайно не знаете, това че сте здравно осигурени, не означава, че може да ходите безплатно да ви се правят някакви неща по болниците….
Така или иначе от разходката останаха само хубави спомени. На другия ден след снимките, закусихме и поехме обратно, като без спиране след 3 часа бяхме в колата на път за София. Е щракнах някои елементи в гората...




С нетърпение очаквам следващата ми среща със Стара планина, която като цяло посещавам доста рядко и определено трябва да и се реванширам…

П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

4 коментара:

  1. Отговори
    1. Благодаря! Можеше и още, но толкова позволи времето.

      Изтриване
  2. аа екстра са. И аз се надявам скоро да посетя това място. С какъв обектив правиш тея макроснимки?

    ОтговорИзтриване