Язовир Огоста

Не се бях прибирал в родния край от 3 месеца. И обикновено след такава дълга раздяла краткия уикенд преминава в безбройни софри и срещи. Но още с тръгването към Монтана ми се беше забило в главата да направя една снимка. Е не се получи идеално, за което съм си виновен само аз и вятърът...

На яз.Огоста съм снимал безброй пъти и общо взето 90% от кадрите ми там се въртят все около една скала, която отдавна не съм виждал да стърчи над водата, а е "изплувала" на сушата :) Но тъкмо за настоящата ми идея ми трябваше в този си вид. Исках да направя звездна въртележка над нея, прогнозите бяха за ясно небе и аз се заредих на мястото още по залез. Щракнах разбира се и няколко залезни кадъра, които по всяка вероятност са до болка познати на всички в композиционно отношение, но толкова си мога...

След това заредих "фиша", който бях решил да ползвам за целта и се насочих към добре познатата скала. Още беше рано за звезди и щракнах една дълга експонация от няколко минути, с цел да хвана движението в облаците, което обаче не беше много в този момент, за разлика от по-късно... Е това май се получи най-добрия кадър за вечерта, но аз трудно успявам да отсея такова нещо като най-добър, защото всички като цяло обикновено са порядъчно скучни....

Е идва ред и на снимката, заради която изоставих масата и се отправих към ветровития язовир... Всъщност ще ви покажа два кадъра - един почти статичен(само 111 секунди експонация) и втори вече със сумарна експонация от около 40-50 минути. За повече просто не издържах. Вятърът беше много пронизващ, а и най-вече постоянно носеше някакви облаци, които си мислех, че ще ми скапят крайната снимка и ще си остана само с мръзненето. Е в крайна сметка се оказа, че не пречат чак толкова, но тогава, на място мислите ми все повече и повече се отправяха към топлата стая и уюта на родното огнище...

Лятото може да опитам да повторя (а защо не и да разнообразя кадъра - очаквам тогава скалата да е сред водата, където и е мястото), но като цяло вече ми е скучно това място. По-скоро ще съсредоточа фотографските си амбиции, свързани с този язовир, към една друга негова част - потопените села Живовци и Калиманица и църквата останала на сухо... Последната година и половина, когато и да се отправех натам все имаше нещо което да ми препречи пътя - обикновеното препятствие за достъпа до там е обилното количество кал...Но все ще издебна подходящ момент, а до тогава целите са по-високи, преди да се стопи окончателно снегът...
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!