Въведение - част |

Здравейте!

Отдавна обмислям да започна да водя този блог, но поради една или друга причина го отлагах до момента. Ще започна с няколко публикации, в които хронологично ще представя избрани моменти от моите разходки и ще се опитам да направя кратко описание на всеки представен кадър.

Първоначално мислех в един единствен пост да включа всичко до началото на тази година, но се оказа, че съм ходил по-често и съм снимал повече отколкото си спомнях. Затова, за да не стане прекалено дълго и скучно, ще разделя подготвения материал от снимки на две или дори три част. Надявам се да ви бъде интересно!

Ще започна със снимки от преди четири години, от едно зимно изкачване на връх Вихрен. Тръгнахме един петък, късно след работа, с идеята да стигнем с колата до х.Бъндерица, където да пренощуваме и на сутринта да щурмуваме върха. В 23:30 обаче се оказа, че новата писта „Томба“ е предвидена, съвсем разумно, да минава точно през пътя към хижата. Извадихме късмет, че хората от близкия хотел "Шилигарника" се оказаха дружелюбни и ни извозиха с моторни шейни до хижата. Беше много гот нощното препускане върху шейната по тесния път - да гледаш плазовете и да минават на сантиметри от шеметните пропости встрани. Както и да е - стигнахме благополучно и на другия ден успяхме да качим първенеца на Пирин. За жалост не харесах нито един кадър от самия връх, но ще ви предложа тези два – единия от сутринта, а другия от края на прехода:

Това се случи през месец Март на 2008 г. Няколко месеца по-късно, през август, отново бях в района и успях да заснема това:

Една година по-късно си купих първия DSLR и преизпълнен с надежди за „разкъртващи“ пейзажи направих няколкко бързи разходки. Не се получи нищо невиждано, но все пак останаха няколко кадъра, които донякъде си заслужава да споделя:

Това е река Въча, на връщане от един уикенд прекаран на палатка със големия ми син (тогава на 8г.) на язовир Широка поляна – за жалост от самата Широка Поляна до момента все още нямам снимки, които да си заслужават да се споделят. Но тази година съм предвидил да отделя поне един уикенд само с фотографска цел за там. Времето никога не стига….

Следващия месец (септември 2009г.) отново със синчето, бяхме на Рилските езера – дестинация, която стана традиционна разходка за цялото семейство.

През ноември отново бях в този район, но този път маршрута ми беше от хижа Вада по Зелени рид с крайна цел вр.Отовица, който така и не достигнах. Но Урдин циркус си заслужаваше да се види:

Отново прескачам няколко месеца и ще ви пренеса на Синеморец в края на юни 2010г. Тази година нямах възможност за дълга отпуска и бяхме там само за някокло дни, но успях да заснема един красив изгрев (малко мързеливо от покрива на хотела :))

А също и тази лятна буря:

Май Вихрен не съм го пропускал нито една година… - август на 2010 отново бяхме там с брат ми. Идеята ми беше да направим един хубав петдневен преход в Пирин, но братлето му дойде много и се задоволих само с Вихрен и Кончето. Отново тръгнахме в петък след работа и след кратък нощен преход, опънахме чувалите пред заслон Казана. В заслона се бяха настанили семейство руснаци, които успяхме да разбудим в 00:30ч., но те така и не разбраха какво изпуснаха. Тази нощ се наблюдаваше метеоритния поток Персеиди, като в същото време под нас в Банско святкаше и трещеше гръмотевична буря. Беше незабравима нощ!

На сутринта заснех този изгрев:

Септември ме посрещна на Куршунските водопади и Деветашката пещера:

През октомври (все още 2010-та) с обичайни ми спътник по чукарите бяхме на вр.Ботев, като на път за там щракнах тази снимка на Северен Джендем:

През 2011г. направих няколко ъпгрейда на наличната техника и поснимах доста – може би най-богата от фотографска гледна точка година.

Всичко започна през януари, когато с любимата бяхме за няколко дни на „спа“ в село Баните.Ходихме до Дяволския мост:

А на връщане към София минахме през родопските язовири, където докато чаках да си купя няколкко килограма пушена пъстърва, на Доспат, щракнах този кадър:

През февруари със семейството се разходихме в района на Мальовица, където успях да хвана тези моменти:



В началото на  март бях на вр.Ком в Стара планина,

a две седмици по-късно на Полежан в Пирин:

През април си организирахме вело-поход до Хайдушките водопади в Берковския дял на Стара планина, който завърши с малък инцидент – голямото ми моче падна от колелото и добре, че беше от вътрешната страна на пътя… Но водопадите си заслужават да се върна пак там:



Два месеца по-късно  успях да заснема този залез на язовир Огоста:

С това мисля да приключа първата част на встъпителното обобщение на изминалите години.

Скоро ще публикувам и останалта част – предполагам, че ще се вместя само в още една статия.

Надявам се да не съм ви дотегнал и да са ви харесали кадрите!

Поздрави!

П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!