петък, 24 февруари 2012 г.

Въведение - част ||

Ето я и обещаната втора част от встъпителната статия за моите подвизи из родината.
Тя обхваща значително по-кратък период - второто шестмесечие на 2011 г., но той беше богат на снимки и ще споделя по-интересните с вас!
Започвам с едно двудневно преходче от края на юли, което осъществихме с половинката и приятелчето с което обикновено се потим по баирите. Тръгнахме рано сутринта в събота от София и хванахме отварянето на лифта на Безбог. Маршрута ни беше от Безбог през Папазгьол(Попово езеро), от него да се качим на Сиврия (Острец) и по билото да стигнем до Джано. Оттам да слезем към Аргирово езеро и да пренощуваме на Митрово езеро. Всичко беше чудесно, но качването на Сиврия ни взе душата, а и беше свързано с неприятен инцидент – съкровището падна и си ожули крака на камънака. Малко по-късно, вече по билото, аз пък си изкълчих за първи път през живота, глезена и оттам насетне, ходенето стана много тежко… В крайна сметка Джано го качи само приятелчето, натоварен със двата апарата – неговия и моя и първия кадър, който ще ви покажа е сниман от него - обработката е моя ;)




Ние чакахме в подножието и след това дружно, лека полека успяхме да стигнем до Митрово, където разпънахме палатката в близост до лобното място на някакво говедо, очевидно послужило за храна на мечка – избелелите вече кости бяха разхвърляни на всевъзможни посоки. Там снимах залеза, като последните лъчи огряваха Ченгелчал.




Добре, че носихме с нас, разни превързочни материали и болкоуспокояващи гелчета, та с тяхна помощ на сутринта глезена ми беше добре и продължихме без проблеми. Искахме да качим Каменица, но раната от предния ден на женичката не ни позволи. Двамата с нея се отправихме към Тевно, а приятелчето към Каменица. Разделихме се на Лява Кралевдворска порта. За да не съм капо, качих набързо лекия Кралев двор и след това се опънахме в чувалите до северния бряг на Тевно езеро. Там щракнах и последния кадър, които ще ви предложа от тази разходка.



Две седмици по-късно бях отново в района с две приятелчета – едното от които това му беше бойното кръщение по баирите – горкия добре го натоварих като за първи път.
Тръгнахме от хижа Вихрен, през Бъндеришките езера и Главнишката порта, малко след която снимах Бъндеришки чукар и връхчетата зад него.



От там продължихме през Типиците и през Мозговишка порта стигнахме Тевно езеро. Целта ни всъщност беше отново Митрово езеро, което е чудесно и спокойно място за палаткуване, но „новобранеца“ много се измори и разпънахме палатката на Тевно.
Аз направих едно самостоятелно изкачване на Валявишки чукар от където снимах залеза над езерото и Каменица:



На сутринта се разделихме и аз поех към Момин двор и Джангал, а приятелчетата по обратния път през Мозговишка порта. Срещнахме се при Валявшките езера на пътеката за Демяница. На връщане минахме през тази хижа и оттам през връх Тодорка се спуснахме отново в циркуса на Бъндеришките езера. Беше страхотна разходка, от която имам материал за няколко самостоятелни разкъза, но нали се опитвам миналите събития да ги обобщя….
През Септемрви направихме едно кратко, второ моренце, където успях да заснема един Созополски изгрев:



Октомври ми донесе доста приятни мигове, като снимах на няколко различни места:
язовир Огоста:



Зелени вир (по екопътеката на ждрелото на река Ябланица),



а малко по-късно на същия ден хванах и последните отблясъци на слънцето над язовир Пчелина:


На следващия ден пък гонех залеза над язовир Студена:


Ноември ще запомня с една разходка из дебрите на южна Витоша със синчето, където търсехме есента,





но открихме и първите снегове по рилските върхове:




В края на месеца, не знам защо бях решил, че ще открия пълноводни Копренските водопади – но уви надеждите ми бяха излъгани – нямам какво да покажа оттам, но на връщане бях отново на язовир Огоста и по-точно при потопените села – Калиманица и Живовци, където заснех това:


Декември беше изпълнен с много планове, от които не се сбъдна нито един. Ще го запомня с две кратки, залезни разходки до Витоша, които обаче бяха благодатни. Първта е от самото начало на месеца и започна тук,




мина през тук,



и свърши някъде тук:



Втората такава привечерна разходка беше вече в по-нормални условия за този месец от годината:



Залеза ме хвана на връх малък Резен, където снимах скриващото се слънце над Черни връх:





Между Коледа и Нова година си бях предвидил отпуска и да се „размажа“ от скитане, но в крайна сметка изкарах почивните дни по родните места (май не съм споменавал, че съм родом от Михайловград – Монтана). През тези дни направих един опит да се кача на Ботев, но не било писано – краката не ме слушаха и стигнах само до тук:




Ще завъша с един кадър от последните дни на 2011-та. Тривиален залез над язовир Огоста, но пак е по-добре от нищо J


Едно е ясно - човек никога не трябва да си прави прекалено много планове и да тича пред влака, защото нещата почти задължително се объркват.
Ами това е засега. В следващата статия ще ви покажа едно януарско утро, което вече показва една истинска зимна обстановка J
П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

4 коментара:

  1. Поздравления за новата придобивка - блога и за снимките. Надявам се, че ще има още много постове занапред.

    ОтговорИзтриване
  2. Добра работа, направо си овършал пътеките стихийно :). Поздрави за блога и от мен!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря! Относно пътеките отдавна ги вършея, но снимането ми е по-от скоро ;)

    ОтговорИзтриване