вторник, 28 февруари 2012 г.

Мечит

Датата е 25 февруари 2012 г.  Най-после ще ходя по-нависоко тази зима – вр.Мечит, Рила!
Цяла седмица следихме прогнозите за времето. Днес ще е слънчево и ветровито(60-65 км/ч – на кой му пука?)
В 5:45 паля колата – в 6:02 съм пред приятелчето, с което ще ходим и го чакам да слезе. След 5 минути вече сме на път. Пътя е мокър и още в Младост нацелих един скрит под водата трап – поогънах малко единия праг – голяма работа – нали отиваме на високо…
Малко преди 7 сме на Щъркелово гнездо. Откакто минахме стената на Искър само си търся място откъдето да се вижда повече от язовира. Целия е в лед, а само теченията са се разтопили и лъкатушат проблясвайки между заледената повърхност. За жалост от Щъркелово гнездо не се вижда точно това което беше малко по-надолу, но все пак вадя статива и щракам:
Всичко е чудесно, но в нас започват да се прокрадват подозрения за времето. Облачността е гъста и очевидно – ниска. Върховете пред нас са обвити в облаци….
Вече сме в Говедарци. Пътя е ужасен – ледени, дълбоки коловози във всевъзможни посоки… Стигаме криво ляво на 50метра преди ски пистата, по която ще издрапаме до хижа Мечит.
Рано е и всичко е в лед. Слагаме котките и поемаме нагоре. Времето не показва признаци за изчистване. Единствено назад, в ниското (може би Самоков) е ясно.
С бодра крачка след около час и половина сме на хижата. Пием чай и хапваме по един сандвич. Навън – никаква промяна. Тръгваме по пътеката в напрегнато очакване – да видим какво ще се покаже пред нас като излезем на открито и се открият върховете. На открито сме – върхове няма. Само мъгла и облаци… Все още се виждат ниските склонове, но нагоре положението е лошо…

С широкия не стават никакви снимки – времето не позволява. Слагам дългото и се оптвам да хвана някакви моменти по отсрещните склонове, докато не са се скрили и те:




Продължаваме по пътеката с унили физиономии. От време на време се появява по някоя красива картинка,


но като цяло разходката отива към провал. Продължаваме да вървим мълчаливо и на 2100м. (според GPS-a) решаваме да обърнем. Дори да стигнем до крайната цел – трудно бихме разбрали, че сме там, освен по данните от машинката….
На връщане щракаме тук там по някои кадър колкото да не е без нищо:



Отново сме на хижата. Стопаните и се чудят да ни видят пак само след по-малко от два часа, но какво да се прави. Отново сме на чай и сандвичи. Остана ми само решението от сутринта да се пусна по пистата по …задните си части. Е не било писано и това да се случи. Снегът беше много омекнал и едва-едва се приплъзвах.
На връщане спряхме при мостчето на Пасарел. Язовирчето беше замръзнало, но не посмяхме да слезем да проверим дали ще ни издържи. Поне тук беше слънчево.



На връщане Витоша ни гледаше слънчева и ясна – дали пък не сбъркахме планината?
Трак от ходенето!

П.С. Вече се намирам на bisseryordanov.com , където вече ще може да следите работата ми като пейзажен и сватбен фотограф!

2 коментара: